Butyl Rubber Vs. Естествен каучук

Естественият каучук (наричан още индийски каучук) първоначално е бил изцеден от латекса на растителния секрет. Неговият химичен състав му придава еластичност, което е основната му пазарна привлекателност при потребителите. Тъй като е еластомер, той може да се комбинира с други материали, които влияят върху трайността, устойчивостта и гъвкавостта. Бутиловият каучук например е полимер, разработен, за да направи каучука по-траен.

Полимерът от естествен каучук се състои от естествен каучук и изопрен. Докато каучукът не е вулканизиран от Чарлз Гудиър през 1839 г., той е чувствителен към промяна в температурата, което би променило неговата консистенция и външен вид. Новият състав на естествения каучук ще го направи популярен избор за индустриални ленти, обувки и подметки за обувки и други търговски артикули. Бутиловият каучук е съставен от изобутен и изопрен и е въведен през 1943 г. Той е по-издръжлив от естествения каучук, което го прави предпочитаният избор с по-големи промишлени продукти.

Докато естественият каучук и бутиловият каучук са уязвими към течности на основата на петрол, естественият каучук също лесно се атакува от киселини, мазнини и озон. За разлика от тях бутиловият каучук е устойчив на масла, мазнини, озон и окисляващи химикали. Сред забележимите сили на бутиловия каучук е ниската пропускливост на въздуха.

Каучуковата промишленост преживява първия си бум, когато велосипедът е популяризиран някъде преди 1900 г., след което нараства с изобретяването на автомобила. Днес естественият каучуков полимер все още се използва за битови предмети като гумени ленти, уреди и канцеларски материали. Добавената устойчивост на бутил каучук диверсифицира използването на каучук, като го прави предпочитаният материал за различни механични стоки, маркучи и строителни уплътнители.